Коучингът е подход за краткосрочна психологическа помощ, възникнал през 20 век, позитивен по своята същност и ориентиран към определена цел. Първоначално терминът coach е използван за треньори в областта на спорта. Тяхната роля е да подкрепят спортиста да развие специфични умения, които водят до чувствително подобряване на постиженията му. Психологическият коучинг е област, гранична между ученето, образоването, тренирането на умения и психотерапията. В коучинга се работи с хора, които са в психичната норма, принципно функционират добре и имат силни вътрешни ресурси. В същото време те желаят да се справят още по-успешно и удовлетворяващо в определени проблемни ситуации или взаимоотношения и да усъвършенстват себе си. Опростено подходът може да бъде описан така – основната идея е да се постави конкретна цел, желана от даден човек, а коучът – чрез набор от техники, да насочва процеса така, че клиентът да се свърже със собствените си ресурси за постигането й. Близостта с психотерапията може би е най-вече в подготовката на коуча и необходимостта той да умее да разпознава в клиента неговите особености като личност, характерните му фиксации и да може да работи с нелогично-емоционалната му страна. В коучинга, както и в психологическото консултиране и в психотерапията принципът за доверителност и конфиденциалност е основен.
Какво е интегрален коучинг?
Интегралният коучинг е подход, който съдържа елементи от хуманистичните школи, психодинамичните, НЛП, включва медитативни елементи, дихателни техники и емоционален катарзис. Теоретичният модел зад този подход е интегралната теория на Кен Уилбър, който създава една обединяваща рамка на всички съществуващи западни психологически школи и духовни практики – източни, а и не само. Линиите и нивата на развитие на съзнанието, описани от Уилбър, както и останалите аспекти на интегралната теория, задават една много широка рамка, в която могат да се разглеждат наглед банални ситуации от ежедневието и в същото време духовни, а понякога и необикновени преживявания на клиента. (по Бенце Ганти, 2012г.)
ИЗТОЧНИЦИ