Ако дадеш на някого риба, ще го нахраниш веднъж.
Научиш ли го да я лови, ще може да се изхранва цял живот.
Ориенталска мъдрост
ВЪЗНИКВАНЕ И РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА ППТ
Историята на позитивна психотерапия започва през 1968 г., когато д-р Носрат Песешкиан основава този нов конфликтно-центриран хуманистичен метод, базиран на транскултурални изследвания в повече от 20 култури. През 1977г. е основан Висбаденският Институт за обучение по психотерапия и семейна терапия (WIPF) и е акредитиран от Държавната медицинска камара за следдипломно обучение на лекари по психотерапия. Оттогава повече от 15000 лекари в Германия са били обучени в позитивна психотерапия и психотерапевтична медицина. В съответствие с новия германски закон за психотерапията през 1999 г. е сформирана Висбаденската Академия по психотерапия (WIAP), която е лицензирана от Държавното министерство на медицинските професии за следдипломно обучение на психолози, както и на психотерапевти, които работят с деца и юноши.
От създаването на школата през 1968 г. позитивна психотерапия се прилага основно в следните области: психотерапия, консултиране, образование, превенция и обучение по мениджмънт. В Германия Висбаденската академия на психотерапия е лицензирана от Държавната медицинска камара в Хесен за следдипломно обучение на лекари в психотерапията, както и от Държавното министерство на здравните професии за обучение на психолози. Освен обучението, преподаването и практическата психотерапия, основният акцент са транскултуралните изследвания. През 1997 г. за осигуряване на качеството и ефективността е предприето проучване в Германия и резултатите показват високата ефективност на този краткотрайна метод.
Днес позитивна психотерапия е установена в повече от 20 страни и представена в над 60 страни по света. Дейността на школата се координира от Международния център по позитивна психотерапия (МЦППТ) със седалище във Висбаден, Германия, организатор и на Световните конгреси по позитивна психотерапия – в Санкт Петербург, Русия (1997), във Висбаден, Германия (2000), във Варна, България (2003), Фамагуста, Кипър (2007) и в Истанбул, Турция (2010).
От 1974 г., методът на позитивната психотерапия е въведен в над 80 страни по света, и в края на 80-те и началото на 90-те години на 20 век са създадени първите центрове на позитивна психотерапия. МЦППТ се ангажира специално с въвеждането на психотерапия в Източна Европа и днес в страни като Русия, България и Румъния позитивна психотерапия е един от най-известните и утвърдени психотерапевтични методи. Само в Русия има повече от 20 регионални центрове по позитивна психотерапия. Благодарение на ангажираността на много колеги, стана възможно школата да допринесе за формулирането на психотерапевтичните закони в няколко държави. Извън Европа ППТ е специално представена в Китай, Индия, Боливия и Южна Африка. Във всички тези държави хиляди лекари, психолози и учители са преминали през стотици обучителни семинари по позитивна психотерапия.
АВТОРЪТ НА МЕТОДА НА ППТ И НЕГОВИТЕ ВЪЗГЛЕДИ
За проф. д-р Носрат Песешкиан (1933-2010)
Позитивната психотерапия е създадена от професор д-р по медицина Носрат Песешкиан през 1968 г. Той е професор, специализирал неврология, психиатрия, психотерапия и психосоматична медицина. Роден е през 1933 г. в Иран, живее в Германия от 1954 г., получава е психотерапевтичното си обучение в Германия, Швейцария и САЩ. Създава позитивната психотерапия, която се базира на транскултуралния подход. Приживе е председател на Световната академия по позитивна психотерапия и лектор към Висшата медицинска академия в Хесе, Германия. Като международен лектор професор Песешкиан е изнасял лекции в университети и колежи в САЩ, Австралия, Канада, Нова Зеландия, Япония, Китай, Индия, Бразилия, Боливия, Швейцария, Австрия, Русия, Украйна, Турция, Кипър, България и Германия.
Неговият модел на позитивна психотерапия е синтез от психодинамични и поведенчески модели, които се фокусират върху позитивните аспекти на конфликтите и човешкото съществуване. Той предлага транскултурална перспектива към индивидуалната история на всеки клиент под формата на притчи, поговорки, в които пациентът може да разпознае себе си и да създаде по-сигурна самооценка и капацитет за справяне.
През 1997 г. получава отличие „Ричард Мертенс“ (Richard Mertens Prize) – най-високата награда за ефективност и качество на медицинските услуги в Европа. През януари 2006 г. проф. д-р Песешкиан получава орден за изключителни заслуги на Република Германия. Проф. д-р Н. Песешкиан е автор на множество книги по психотерапия. 26 от неговите книги са преведени и публикувани на 23 езика, между които китайски, руски, английски, испански и български. Има 260 публикувани статии в научни списания. Сто локални, регионални и национални центрове представят позитивната психотерапия по света.
Самият Песешкиан разкрива възгледите си и същността на т. нар. транскултурален подход, който е основен за ППТ, като споделя своята лична и семейна история: „Когато човек се разхожда в Германия и срещне познати, веднага след поздрава следва игра на въпроси и отговори: „Как сте?“, „Благодаря, добре. А вие?“ В Ориента тази игра звучи по-иначе: „ Как сте, как е вашето семейство?“ Въпросът за семейството е нещо обичайно и рядко се забравя. Като че ли зад тези различни ритуали на учтивост се крие различна концепция за идентичност. В западните страни Азът се смята преимуществено за отправна точка на собствената идентичност. Ако приемем, че Азът е в ред, то би трябвало това да е така със семейството, професията и т.н. Ориенталската концепция поставя друго ударение: ако моето семейство е добре, и аз съм добре. Семейството принадлежи непосредствено към идентичността и самооценката… В моята лична транскултурна ситуация (Ориент и Оксидент) съм обърнал внимание на това, че много поведенчески модели, навици и нагласи често с оценяват по различен начин в различните културни общности. Този опит можах да събера още по време на детството си в Техеран и той се отнасяше до предразсъдъци – най-вече религиозни – които можах да наблюдавам доста подробно. Ние като бахайци стояхме постоянно в полето на напрежение между ислямските, християнските и еврейските съученици и учители. Това ме подтикна към размисли за отношенията между религиите и за междучовешките взаимоотношения.“ (Н.Песешкиан, Позитивна фамилна терапия, изд. Славена, Варна 1999)
Защо е нужна една конфликтно-ориентирана и краткосрочна психотерапия като ППТ според Песешкиан? „Днешната ситуация в психотерапията изисква развиване на ефикасни и икономични методи. Тук не става въпрос за това да се прибавят към многообразието от теории, методи и концепции нови такива, а за принципно разширяване. Докато много от съществуващите психотерапевтични методи произлизат от нарушения и болести, то превантивната медицина и психотерапията изискват друг начин на действие, при който вместо от разстройствата ще се изхожда първоначално от възможностите за развитие. Ако развитието на тези способности е потиснато, занемарено или едностранчиво, скрито или открито се стига до конфликтен потенциал.“ (Н.Песешкиан, Метод на позитивната психотерапия, том I, изд. Славена, Варна, 1999)
ОСНОВНИ ТЕРАПЕВТИЧНИ МОМЕНТИ
Основните терапевтични предпоставки на метода на ППТ, освен в книгите на проф. Песешкиан, са формулирани и в Етичния кодекс (или Етичните принципи) на Световната Асоциация по ППТ (WAPP), Европейската Федерация на центровете по ППТ (EFCPP) и Международната Академия по позитивна и транскултурална психотерапия.
Методът се основава на хуманистичната картина за човека, психодинамичната теория за болестите и използва иновативни техники. ППТ може да се разглежда като конфликтно-центрирана и ориентирана към ресурсите краткосрочна терапия.
ППТ е удачна техника за индивидуална, фамилна и групова терапия.
ППТ е в основата си съпътстваща, подкрепяща и консултираща техника. Тя работи не толкова със симптома, колкото с поставените на заден план здрави актуални способности. Позитивната психотерапия тръгва от наличното, действителното (Positum) и го конфронтира с другата страна на болестта, която не е толкова видима, но има изключителна важност: функцията на болестта, нейният смисъл и позитивни аспекти.
Преработването на проблематиката във всяка възраст и състояние на психиката се улеснява от включването на картинно–образния език на приказките и притчите.
Диагностичните и терапевтичните интервенции в ППТ протичат в пет стъпки, които всъщност са част от естествения процес на човешкото общуване и се съдържат във всяка междуличностна интеракция.
ПРЕДИМСТВА НА ШКОЛАТА
Човекът поглежда назад и вижда, че случилото се него нещастие изведнъж се превърна в щастие.
Ойген Рот, немски поет (1895-1976)
Някои от основните преимущества на метода на ППТ са:
- универсално приложение за проблеми от всякакъв характер
- интернационалност
- простота на езика, разбираема за всеки специалист и неспециалист терминология
- използване на метафори, притчи и пр. като инструменти в терапията
- методът разглежда човека като цялостна система
- клиентът има активна роля в процеса на терапията – „помощ за самопомощ“
- краткосрочност (15 – 20 сесии)
- терапията е ориентирана към бъдещето на клиента
Методът на позитивната психотерапия се основава на дълбоко убеждение, че всеки човек е надарен изначално с всички необходими умения, за да живее щастливо. Песешкиан сравнява човека с „мина, пълна със скъпоценни с камъни“.
Отличителна черта на този метод е използването на притчи , увлекателни истории, пословици и пр.
В ППТ при взаимодействието на терапевта с клиента положителният фокус е върху човешкия потенциал. Положителното отношение към болестта и конфликта осигурява разбиране, че всяка болест и трудност носи възможности. Методът се фокусира върху здравата част, която съдържа ресурсите на човека за възстановяване и от които той може да почерпи сила и енергия за конструктивно сътрудничество с болестта си и за положителни промени в житейските ситуации.
Много голям принос на метода е неговата насоченост върху развитието и бъдещето. Методът ни учи на формиране на бъдещето чрез приемането на дадената ситуация, поемане на пълна отговорност за живота и конкретни стъпки, за промяна на своята реалност. Песешкиан го формулира така: „Ако искаш нещо, което никога не си имал, направи нещо, което никога не си правил.“
Важен принцип на ППТ е принципът за уникалността на индивида. Животът няма стандарти. Ключът към разнообразието на източниците на човешкото щастие е в разбирането да получаваме удоволствие от „това, което е“ в момента, а не от това, което „би могло да бъде“, т.нар. позитивиране в ППТ.
Методът на позитивната психотерапия помага на хората да мобилизират вътрешните си ресурси, за да вземат положителни решения. Той ни учи не да се борим, а да приемем – себе си, близките си, живота като цяло.
КРИТИКИ И ОТГОВОР
Още от възникването на ППТ през 1968г. трите основни критики под формата на въпроси, които отправят към метода на ППТ представители на другите психотерапевтични школи, са доколко методът е еклектичен и дали трябва да се съчетават различни модели, доколко тази конфликтно-центрирана краткосрочна терапия води до преструктуриране на личността и дали съдържателният подход може да бъде обяснен дълбинно-психологически? В отговор Песешкин пише в своята книга „Психосоматика и позитивна психотерапия. Том 2“: „Многообразието от вплетени методи може да се възприеме от някои колеги като еклектизъм, но този еклектизъм е поне системно обвързан, а не просто механична смес. Точно е назовано къде и с каква цел могат да бъдат използвани дадени методи. По този начин формалният еклектизъм е отговор на многообразието на нарушенията и индивидуалните възможности за справяне с тях. Ако това се игнорира, ще се окаже, че радица специфични болестни разстройства или групи пациенти ще отпаднат от терапевтичната група. А там са необходимостите на всяка съвременна терапия: интердисциплинарен мост и активна комуникация между различни научни течения и дисциплини (взаимодействие между физика и медицина, психология и науки за здравето, едновременно прилагане на групови и индивидуални форми на терапия)… Моята цел е да направя синтез между конфликтната динамика така, както е разбирана от психоанализата и дълбинната психология и поведенческите терапевтични методи. Съдържателният подход редуцира езиковите бариери и повишава потенциала на пациента за самопомощ…“
ИЗТОЧНИЦИ
- http://positum.org
- http://www.dppb.org/
- http://www.positumbg.com/
- Н. Песешкиан, “Метод на позитивната психотерапия” т.1
- Н. Песешкиан, “Психосоматика и позитивна психотерапия” т.2
- Н. Песешкиан,“Позитивна фамилна терапия”
- Н. Песешкиан,“Психотерапия на ежедневието”
- Н. Песешкиан,“33 + една форми на партньорство”